Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Янислав Митков е част от екипа на Клиника по обща и чернодробно-панкреатична хирургия (Първа хирургия) на УМБАЛ „ Александровска “. Придобива компетентност „ Хирургия “ през 2025 година Завършил е висшето си образование с отличие в Медицински университет - Плевен през 2019 година Преподавател и докторант към Катедрата по обща и оперативна хирургия при Медицински факултет на Медицински университет – София.

Д-р Митков, по какъв начин решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля фамилията, учебното заведение в този Ваш избор?

Още в най-ранна детска възраст ориста ме срещна с медицината от другата ѝ страна – като пациент. Преживяната интервенция тогава, въпреки и през призмата на детското схващане, остави дълбока диря и рано ме накара да осъзная какво значение имат знанието, уменията и човешкото отношение на лекаря.

Срещите с вдъхновяващи учители и лекари в допълнение затвърдиха убеждението ми, че медицината не е просто специалност, а предопределение, което изисква неизменност, морал и дълбока човешка ангажираност. Подкрепата и насоката към която да поема от страна на фамилията ми, неизбежно спомогнаха за избора ми. С времето разбрах, че това е път, който съчетава просвета, процедура и служене на хората – и точно това ме убеди, че желая да бъда доктор.

С какво Ви притегли хирургията? Кои бяха първите Ви учители в специалността, с какво запомнихте техните уроци?

Хирургията ме притегли със своята ясно изразена отговорност и с опцията да се работи уверено и съответно в сериозни обстановки. Това е компетентност, в която знанието и умеенето се ревизират всекидневно, а резултатът от труда ти постоянно е забележим и осезателен още в първите часове след интервенцията. Именно тази композиция сред прецизна просвета, ръчна техника подкрепена със солидни теоретични познания ме убеди, че това е моето професионално поле. 

Първите ми учители в хирургията бяха хора с извънреден професионализъм и мощен темперамент. От тях научих, че хирургът не би трябвало да бъде воден от припряност или его, а от самообладание, дисциплинираност и почитание към пациента. Те ме научиха, че всяка интервенция стартира доста преди първия прорез – с вярна преценка, добра подготовка и ясно вдишване на отговорност.

Най-ценният урок, който научих от тях, беше, че същинският хирург не се познава по сложността на интервенциите, които прави, а по отношението му към пациента – преди, по време и след хирургичната интервенция.

Разкажете за първите си стъпки в специализацията. Кои случаи и обстановки ще запомните най-силно?

Началото на специализацията беше интервал на извънредно интензивно образование, в който действителността на хирургията се разкрива в цялостната си тежест. Срещите с тежко заболели, напреднали онкологични болести и със мощно кървящи пациенти, при които оперативната интервенция е единственият късмет за живот, са моменти, които не се не помнят. В тези обстановки времето като че ли се свива.

Те учат младия хирург на отговорност, дисциплинираност и почитание към границата сред живота и гибелта. Именно тези случаи оформиха разбирането ми за хирургията като предопределение, което не позволява импровизация, а изисква подготовка и вътрешна резистентност.

Кои характерни тематики и проблеми намирате за най- предизвикателни, в каква посока съсредоточавате напъните си вече като експерт хирург?

С напредването на професионалния ми път все по-силно ме притеглят комплексните хирургични проблеми, при които не съществува еднопосочно решение и е нужен самостоятелен метод към всеки пациент. За мен изключително предизвикателни са положенията, изискващи акуратен баланс сред онкологична радикалност и опазване на функционалността, както и случаите, при които качеството на живот след интервенцията е също толкоз значимо, колкото и самият хирургичен резултат. 

В тази връзка напъните ми са съсредоточени главно в региона на колоректалната хирургия и функционалните нарушавания след оперативно лекуване – проблеми като фекална инконтиненция, синдромът след ниска предна резекция и затрудненията след комплицирани тазови интервенции. Това са положения, които постоянно остават подценени, само че имат надълбоко отражение върху физическото, психологичното и общественото благоденствие на пациента. 

В работата си се стремя към мултидисциплинарен метод, който се основава на модерни диагностични способи, индивидуализирани лечебни тактики и, несъмнено, на дълготрайно следене. Вярвам, че актуалният хирург би трябвало освен да прави сполучлива интервенция, само че и да носи отговорност за функционалния и човешкия резултат от лекуването.

Кои качества цените най-вече у сътрудниците си, с които работите в екип?

В екипната работа най-вече оценявам професионалната отговорност, коректността и взаимното почитание. Хирургията е групово изпитание и триумфът в никакъв случай не е резултат от дейностите на един човек, а от добре сработен екип, в който всеки познава ролята си и я извършва с отдаденост. Изключително значимо за мен е сътрудниците да бъдат почтени – както към пациентите, по този начин и между тях. Способността да признаеш границите си, да потърсиш съвет и да споделиш отговорността е белег за професионална зрялост, а не за уязвимост. Ценя също спокойствието и уважителната връзка, изключително в напрегнати и сериозни обстановки. Именно в такива моменти личи същинската стойност на екипа – когато решенията се вземат невъзмутимо, а доверието сред сътрудниците е абсолютно.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Поради интензивното и натоварено всекидневие, което хирургията неизбежно постанова, свободното време за мен е изключително скъпо.

Стремя се да го обричам най-много на фамилията си, като се веселя на всеки споделен момент. Книгите заемат значимо място в живота ми, като ползите ми варират от художествена литература, история и философия до научно-популярни и медицински издания. 

Значителна част от свободното си време отстранявам за писане на книги с здравна тема и вътрешно себеусъвършенстване, които одобрявам като естествено продължение на професионалния ми път. Вярвам, че салдото сред професионалната отговорност и персоналния живот е ключът към резистентност и пълноценност както в специалността, по този начин и отвън нея.

Какво желаете да пожелаете на Вашите учители и на младите сътрудници, с които в този момент дружно тръгвате по пътя на огромната хирургия?

На моите учители бих желал да изкажа дълбока признателност и почитание – за знанията, търпението и образеца, който ни дават освен като хирурзи, само че и като персони. Техните уроци остават основа, върху която всяко последващо потомство надгражда.

На младите сътрудници, с които дружно вървим напред по пътя на хирургията, бих поискал да запазят устрема към развиване, отвореност уважението посред ни. Вярвам, че професионалното израстване е най-смислено, когато се случва в среда на доверие, споделен опит и взаимна поддръжка. Само по този начин можем дружно да надграждаме, да се развиваме и да отговаряме почтено на отговорността, която тази специалност ни разпорежда.